What about Life?

Има едно място..точно между ключиците.Нещо като вдлъбнатинка.Никога не успях да усвоя медицинските термини,а доста са свистели покрай ушите ми.Това място ми харесва,и си мисля,че ако бях мъж щеше да ми е най-любимото място на света.Харесвам се,цялата.Харесвам се и когато не се харесвам.Липсвам си когато се губя и се опитвам да се издърпвам все по-силно и по-силно от дупките,които сама си копая.
What about Life?Това се пее в една песен....."Simple obsesion".Проста зависимост,може ли да съществува такава?Не.Нужна съм си....за да усмихвам другите,които ме обичат.Нужна съм си за да видя всичко,за което досега само съм слушала и гледала от разстояние.Защото обичам да си угаждам..и защото съм капризна.
Не ми се говори за смърт.СМЪРТ......звучи като край,като празно,като НИЩО.Вие виждали ли сте НИЩО?Аз си го представям като вакуум,като нещо тежко.Не ми се говори за край...всичко сега започва(няма да слагам точка)Говори ми се за това как след Деня идва Ден,и единия няма нищо общо с другия.Така както и аз нямам нищо общо с онова момиче,което обичаше да се затваря в стаята си,да се страхува от асансьори и да кара майка си да ги взима от училище,когато стане тъмно.Това дете ми липсва...болезнено.Незнам какво е станало с нея и не искам да си мисля,че каквото и да я е сполетяло има нещо общо с НИЩО-то.Надявам се само да не я е боляло,защото доколкото помня не държеше на болка.
Щом я споменавам ще трябва и да разкажа за нея.Помня я не много добре,но знам че много искаше да избяга,да е някъде другаде.Искаше да порасне по-бързо отколкото естествените процеси позволяваха,но едва ли е осъзнавала,че вече е голяма.
Благодарна съм й задето си създаде свят.И като една богата далечна леля тя го завеща на мен.За да има място за мен,за да има къде да живея,когато няма къде да живея.Липсва ми......господи колко ми липсва.Липсват ми и приятелите й.Добре щеше да е да ми завещае и някой от тях,но сега са по света сбъдвайки мечтите си.Когато си разказваха кой накъде ще поеме,тя си знаеше че тръгне ли няма да може да спре.
Аз ли?Аз току що гледах новините."9-годишно момче е убиецът на 8-годишната Мурад от Хасково."Не искам да знам повече.О,не,напротив.Пука ми.И знам,че АЗ съм живата.И знам,че имам много за даване и много за оставяне на този свят.И че съм прекалено любопитна за да си ходя.Още ми е рано.
Имам си обещания да изпълнявам.Две.Едното е пред онова дете,което ми остави света си,и заедно с него недоизпълнените си мечти.И другото пред мен самата.Да живея така,че когато дойде време за оня Вакуум,да не се срамувам от себе си и да не съжаля нито за миг,че не е било друго.
Имам още много изгреви да гледане.......