Hush!

време е за дъжд.....да измие лошото
време е за спомени
трябва да ти кажа нещо....
боли ме когато дишам..не е заради теб,
просто си липсвам и затова ти си виновен.
влюбих се в себе си такава каквато ти ме направии
сега не те харесвам....
време е да ти направя магия,за да се откажеш от мен,
но незнам кой ще направи на мен за да те забравя.....
всичко ми обърна!
знаеш ли какво си представях?!?....
че ме обичаш
всичко ми взе....за да ми е гадно..
и беше
не те харесвам.......умирам за теб...
защото не съм те имала,
защото не съм те довършила,
защото не си ме намразил...още.
никога няма да мога да ти се отплатя.......
за музиката,
за думите.....
виж колко добра ме правиш....
....

What about Life?

Има едно място..точно между ключиците.Нещо като вдлъбнатинка.Никога не успях да усвоя медицинските термини,а доста са свистели покрай ушите ми.Това място ми харесва,и си мисля,че ако бях мъж щеше да ми е най-любимото място на света.Харесвам се,цялата.Харесвам се и когато не се харесвам.Липсвам си когато се губя и се опитвам да се издърпвам все по-силно и по-силно от дупките,които сама си копая.
What about Life?Това се пее в една песен....."Simple obsesion".Проста зависимост,може ли да съществува такава?Не.Нужна съм си....за да усмихвам другите,които ме обичат.Нужна съм си за да видя всичко,за което досега само съм слушала и гледала от разстояние.Защото обичам да си угаждам..и защото съм капризна.
Не ми се говори за смърт.СМЪРТ......звучи като край,като празно,като НИЩО.Вие виждали ли сте НИЩО?Аз си го представям като вакуум,като нещо тежко.Не ми се говори за край...всичко сега започва(няма да слагам точка)Говори ми се за това как след Деня идва Ден,и единия няма нищо общо с другия.Така както и аз нямам нищо общо с онова момиче,което обичаше да се затваря в стаята си,да се страхува от асансьори и да кара майка си да ги взима от училище,когато стане тъмно.Това дете ми липсва...болезнено.Незнам какво е станало с нея и не искам да си мисля,че каквото и да я е сполетяло има нещо общо с НИЩО-то.Надявам се само да не я е боляло,защото доколкото помня не държеше на болка.
Щом я споменавам ще трябва и да разкажа за нея.Помня я не много добре,но знам че много искаше да избяга,да е някъде другаде.Искаше да порасне по-бързо отколкото естествените процеси позволяваха,но едва ли е осъзнавала,че вече е голяма.
Благодарна съм й задето си създаде свят.И като една богата далечна леля тя го завеща на мен.За да има място за мен,за да има къде да живея,когато няма къде да живея.Липсва ми......господи колко ми липсва.Липсват ми и приятелите й.Добре щеше да е да ми завещае и някой от тях,но сега са по света сбъдвайки мечтите си.Когато си разказваха кой накъде ще поеме,тя си знаеше че тръгне ли няма да може да спре.
Аз ли?Аз току що гледах новините."9-годишно момче е убиецът на 8-годишната Мурад от Хасково."Не искам да знам повече.О,не,напротив.Пука ми.И знам,че АЗ съм живата.И знам,че имам много за даване и много за оставяне на този свят.И че съм прекалено любопитна за да си ходя.Още ми е рано.
Имам си обещания да изпълнявам.Две.Едното е пред онова дете,което ми остави света си,и заедно с него недоизпълнените си мечти.И другото пред мен самата.Да живея така,че когато дойде време за оня Вакуум,да не се срамувам от себе си и да не съжаля нито за миг,че не е било друго.
Имам още много изгреви да гледане.......

Знаете ли кое им е най-хубавото на кошмарните дни?Свършват.
Винаги съм отъждествявала работното ми място с клетка....те така му и викат.Нали знаете търговските центрове как са накутийчени.Едни такива стъклени стени и незнам като в кой от двата хоръра да се чувствам-Кубът или Тринайсет призрака.Всъщност съвсем спокойно мога да създам сценарий на нов хорър......"Кошмари на Райко Даскалов стрийт",само дето гадния не е един а са много.И идват всеки ден да се изгаврят с теб и да ти напомнят че ти си там точно за това.Ти си там за да попиташ "Мога ли да ви помогна с нещо?",но си и там за да ти отвърнат с "незнам".И ако не друг път то точно тогава започваш да се замисляш за смисъла на живота.Докато не дойде следващата заблудена душа и да отвърне на дежурното ти "Мога ли да ви помогна с нещо" с "Миии,ъъъъъъъъ,нйе.Саму ша пуразглйедамиии.Ни съ притиснявъйти."Никога не ходя по магазините само за да поразглеждам и сигурно затова се дразня...ммдаааам...затова ще да е.Ей така,нямат си работа и са се юрнали да тормозят.Обичат просто да мерят разни дрехи,не защото имат някакво намерение да си купят нещо или си търсят ами защото са избягали от някой час в училище,прибират се след лекции,в обедна почивка са или просто не се чувстват пълноценни в друго освен в обикалянето по магазините.Мразя ги!!!
Днес бяха изтървали животните от някой зоопарк.Имаше носорози,слонове,жирафи,чапли,змии,свраки,гарги и а лот ъф кокошки.Беше голямо грухтене и пръхтене,цвилене и кудкудякане.Понякога незнам да се срамувам ли че съм жена заради такива елементи на обществото или да се гордея със себе си.Някъде по пътя на съзряването ми,което не се знаеш кога ще настъпи,съм се научила да не бъда модерна и да не харесвам лъскави неща.
Но....вече сферата на покупко-продажбите вече слабо ме засяга и не смятам да се тормозя повече с такива въпроси.Сега на дневен ред е основното почистване на Квартирата.И вече започнах с прането.Под леглото си се натъкнах на стара находка-три чорапа,всеки различен.За миг се почувствах като в "Китайски загадки" и започнах да разследвам кой от къде е и за какво се бори.Не можах да открия и реших да си ги нося с по дълги панталони или ботуши.Така никой няма да разбере че единия е розов а другия на маймуни.И все пак ми харесваше да си мисля,че щом заспя дрехите ми започват техния си дрешешки живот.Веднъж намерих..по скоро не намерих пастета в кутийката му и сега ми се изяснява цялата работа.ТЕ са го изяли.Та така и трита чорапа под леглото...ух.....нещо лети и е голямо!Кацна.Ще докопам един Нешънъл Джиографик и ще настане изтребление.След това убийство с цел самозащита нека се върна на тайния живот на моите дрехи.Натъжава ме мисълта,че щом не намирам половинките на всеки от трита чорапа значи в отношенията им е настъпил хлад,вероятно е имало развод поради непреодолими различия или чорапа с маймуните е изневерил на своята половинка с този на бананите по обясними причини.Но истински ще ме заболи ако разбера че са избягали заради мен.Просто повече не са могли да понасят да бъдат тъпкани и настъпвани.
Обърнах се и видях,че по телевизора дават Имаш поща.Всички плачеха и явно някой беше намерил изгубената си четвърта любов или преди седмица се е събудил с адското главоболие и гласове в главата"Изпрати и-мейл на Гала и отивай да се правиш на малоумен в нейното предаване."Никога няма да я направя тая простотия..обещавам си.Веднъж видях една от участвалите и явно и други хора я бяха видели.Започна едно обсъждане и даже някой я спря да я пита дали са в добро отношения с брата който е открила след толкова години.Аз не бих преживяла такава драма.
Днес изкарах много силен окобол.Боля ме дясното око и виждах една бяла точка,което ми помагаше до известна степен да не виждам изродите.Ако имах и поне малко ухобол щеше да стане забавно.И трябваше да мъкна с мен жестомимичен преводач.....щеше да се получи нещо като днешния ми опит да се разбера с една чехкиня.Как не можа да научи нещо полезно на български,а като я напсувах накрая ме разбра.Другия път съм си обещала да се правя на гъркиня и да видя какво е да те гледат като туземец.А пък ако някоя ми отвърне ще рачитам на вродената си артистичност....
Мисля че е вече време Сънчо да иде от горица,да каже лека нощ дечица.Ще трябва да отида до банята и да измия работния ден от себе си..както и малко грим и мръсотия.Айде лека и без кошмари....

Добър вечер.
Аз не съм ваща леля,нито на баба Злата шурея.Живея на една малка уличка и колкото да ми се иска съвсем не на последния етаж,в една мансарда точно под небето.
Квартирата.....онова място,което обичам да мразя и мразя да обичам.Онова място,което все има едно и също име-квартира,а всяка година е различно.И нито една досега не е успявала да побере всичкия ми багаж.На тавана на тази има два сака с книги,които сигурно никога няма да прочета,колкото и да ми се иска.Има и буркани....някога пълни,изпратени с най-голяма обич и сърдешни чувства от мама,сега стоят захвърлени в кашони и си очакват края.
Но не за това ми се говори сега.Вече няколко часа слушам една и съща песен и се чудя кога ли ще ми омръзне.Чудя се и дали това,което си пиша тук е моето "вътре" или просто искам и другите да ме прочетат.Но най-много си мисля за това колко лесно взимаме решенията,които взимаме,какво ни струват те и проментите,които правим със себе си,живота си,този на нашите близки.Сменям работата си....не,не я сменям...напускам я.Смела ли съм или безотговорна?Дали не съм глезла и просто се опитвам да убедя себе си колко съм уморена от това да нямам време за нищо?Ето пак го правя..........Иска ми се да бъда малко по-себе си,а не продукт на ежедневностите.Ето го и най-големия проблем на съвремието ни.Трудно ли ни е да се запазим или просто е неизбежно да не се променим под влияние на работата и рутината.Или някои сме слаби и се даваме и ни оттърва да се тръшкаме и да си казваме колко сме онеправдани.Аз рискувах,но не мога да кажа,че съм смела,защото не съм.И защото утре пак няма да имам пари и мама ще прати по рейса някой друг буркан с лютеница,ще се наям,да,но вечерта ще искам да изляза,да се фръцна в новите дънки и да си въобразявам как всички само мене гледат...о,каква заблуда!И ще осъзная,че колкото и да са ми важни лекциите(понеже това ми е оправаданието с главно О)трябва и да се яде...ъъ...излиза.Ами утре ще ми се прииска да си купя някоя книга....забележете,не парцал,а КНИГА...и какво ще правя.Ще се осмуквам пред книжарницата като гладно циганче пред баничарница.И сега си представете мен,манифестираща на първомайски парад вдигнала гордо лозунга(ударението е на у-то!!!)"Да живей трудъ!".Мммда..така е.Не съм го казала аз,а някой по-умен от мен-Който не работи не трябва да яде.Така че колкото и съсипана да съм,колкото и да ми е писнало да ми е сиво,ще трябва да се трудя,защото майка ми колкото и хубаво да готви,нямам къде да слагам бурканите,защото двата сака са пълни с книги и са на тавана.
Иска ми се вече да не казвам,че съм уморена.И си обещавам,че няма да има повече такива пълни с отчаяние блогове!Пзживьом увидим....са казали китайците....